Експедиция “Батово – “Св. Илия” – 2003”

В духа на установената от по-рано традиция, част от членовете на Клуб “Търсачи на алтернативни форми на живот–Добрич” и н. с. по праистория Тодор Димов от Исторически музей – Добрич, потеглиха в 8:45 часа по предварително планирана експедиция в района на селата Батово и Прилеп, Добричка област. Целта беше теренно обхождане и повърхностно изследване на местността, известна под името “Дядо Атанасовия кайнак”, а също и “Манастир Св. Илия”. Състав на експедицията: инж. Веселин Боянов, Борислав Киров, Кирил Лобутов, Мартин Радев, Георги Трайков, Павлета Митева и н. с. Тодор Димов. До местността “Чашката” се придвижихме по асфалтирано шосе около 7 км от с. Батово по посока на с. Прилеп и продължихме пеш по черен път на около 3–4 км. в посока юг–югозапад към местността “Св. Илия”. Пътят е обозначен с бяло–черна маркировка. Придвижвахме се около 25 минути и стигнахме до две разклонения на този път.

След случайна консултация с двама местни лесничеи, в която те ни осведомиха за съществуваща по-пряка пътека към известната от по-рано на н. с. Т. Димов “Николчова чешма” (наблюденията на Т. Димов са направени на 23 май 2003 г. в дъждовно време. Поради това те са непълни. Тогава е направено кратко описание и фотозаснемане на средновековната църква, близо до чешмата. Добавяме описанието на църквата в края на текста.), пресякохме една нива в посока юг–югозапад, но не открихме спомената пътека. Решихме да се придържаме към първоначалната посоката и продължихме през гората по стръмен склон. След като го изкачихме, около 10:35 часа, спряхме за десетминутна почивка близо до голямо струпване от ломени камъни. По пътя към това място Борислав Киров намери на повърхността на терена фрагмент от късноантична (ранновизантийска) каничка, датираща типологически към периода ІV–VІ в. сл. Хр.

Изкачвайки се към билото на намиращото се тук гористо възвишение в посока юг–югозапад, изгубихме ориентация и бяхме принудени да потърсим път по-подходящ за придвижване през гората. Връщайки се обратно, след около 5–10 минути движение в посока север–североизток, на ръба на билото открихме ново струпване от камъни – останки от древна човешка дейност. По повърхностна конфигурация н. с. Т. Димов смята, че това са останки от пет или шесто–ъгълна крепостна кула. В посока север–североизток от нея констатирахме още две подобни каменни струпвания, разположени на около 50 – 60 метра едно от друго. Така за около 45 – 60 минути наблюдавахме общо пет такива струпвания от камъни, които ясно личаха на повърхността на земята, между дърветата. Движейки се в широка дъга, подчинено на особеностите на релефа, се върнахме към подножието на възвишението по по-полегат склон. По пътя видхме двама иманяри, които след кратък разговор ни упътиха как да се придвижим по-лесно. Те не знаеха нищо за “Николчовата чешма” – основен ориентир за Т. Димов.

В 12:00 часа спряхме за почивка на черен път, който пресичаше възвишението хоризонтално. За да изберем в каква посока да тръгнем в 12:15 часа Тодор Димов тръгна нагоре по пътя (в посока север), а Борислав Киров – надолу (в посока юг). Седем минути по-късно Тодор Димов се върна и ни убеди да тръгнем на юг. Около 13:20 часа стигнахме до познатото ни вече разклонение на черния път, където предварително бяхме оставили отличителен знак на едно дърво – бял лист хартия. Сега тръгнахме по основния черен път и 10 минути по-късно поехме по негово дясно разклонение. Стигнахме до тясна долина на поточе, която се разклоняваше. Избрахме южния разклон. Около 13:50 часа открихме останки от фамилна църква (също наблюдавана и описана по-рано от Т. Димов), датирана най-общо към периода ХІІІ–ХІV век. Църквата има два входа. Централният вход е на северозапад. Изглежда възможно на югоизток от църквата да е имало гробове – сега разрушени от ерозията на това място.

След фото и видеозаснемане на съоръжението останахме да чакаме в него, а Борислав Киров и Тодор Димов тръгнаха да търсят “Николчовата чешма”, която трябваше да бъде наблизо. На северозапад от църквата чешмата беше намерена. Спряхме за около 20 – 30 минути за обяд. След това шестимата (без Тодор Димов) се опитахме да намерим каменните стени, които Б. Киров твърдеше че е видял, а по предварителни наблюдения на Т. Димов представляват: “В дъговидна форма се наблюдават две редици вертикално забити в земята масивни каменни квадри с дебелина 25–30 см. и дължина от около 1–1.20 м. Те се виждат над земната повърхност на височина 50–60см.”

Не намерихме точно тези стени, но открихме тяхно продължение. Сега вече не разполагахме с достатъчно време (микробусът ни чакаше на уговореното място от 15:00 часа). Документирахме каменните структури на видеофилм решихме да се върнем при чешмата. В 15:30 часа поехме по обратния път, по коритото на потока и в 16:20 бяхме на мястото, където ни чакаше микробуса от Добрич.

Описание на средновековната църква №1

Описанието е на Н. с. Тодор Димов; Исторически музей – Добрич.
По време на кратки по време наблюдения в местностите “Дядо Атанасовия кайнак” и “Манастира”, между селата Батово и Прилеп, беше открита правоъгълна каменна сграда с общи размери: дължина – 8,20 и ширина – 4,50 м. Приблизителна ориентация на съоръжението ЮИ – СЗ.

Над повърхността на земята се виждат каменни стени, изградени на принципа на емплектона – две гладки външни лица с пълнеж от дребни камъни между тях, с хоросанова спойка. Дебелината на стените варира между 80 и 85 см. На някои места те са запазени на височина 1,80 – 1,90 м. Входът на сградата е бил от северозапад и сега личи сравнително добре запазен. По характер на общия си архитектурен план това вероятно е средновековна църква. Състояла се е от притвор (дължина – 2,60 м.) и наос – разрушен в югоизточния си край, където сега липсва предполагаемата апсида. Във вътрешността му беше открита част от релефно обработен архитрав от дребнозърнест варовик. По повърхността на блока се наблюдават следи от обработка с назъбено острие. Размери: дължина – 55 см., ширина – 35 см. и дебелина – 15 см. Следите от обработка с назъбен инструмент личат от едната плоска страна на блока, а по другата има останки от хоросанова спойка с бял цвят.

На 37 см. отдясно на входа на църквата има оформена с “римски” тухли, засводена в горния си край ниша с височина 80 см., дълбочина в основата – 30 см. и запазена ширина – 40 см. Втора подобна ниша е имало в същата югоизточна стена на притвора, на разстояние около 1,15 м. от първата. Тя сега е силно разрушена. Не могат да се вземат размери, с изключение на приблизителната й ширина от 65 см. Притворът е отделен от наоса от каменна двулицева стена с дебелина 60 см. и запазена височина на част от нея – около 70 см.

Други находки или съоръжения не бяха открити. Изглежда вероятно църквата да е имала от северозапад апсида, сега разрушена (възможно от иманярска дейност в ново време), както и вероятен допълнителен вход към наоса в североизточната й стена. Предварително номерирам това съоръжение като Църква № 1. То се нуждае от разчистване във вътрешността до установяване на останки от подовото ниво, когато предполагам ще се открият датиращи археологически находки. Последното добавям във връзка с установените следи от назъбен инструмент, с който е бил обработван фрагмента от архитрав, които приличат на технологията на обработка на квадрите от І крепостна стена на нос Калиакра, датираща към ІV в. сл. Хр. и данните за откритата в миналото късноантична гробница в близост до местността “Чашката”.

Не на последно място отбелязвам, че в близост до църква № 1, на повърхността на терена личат ясно изразени валоподобни правоъгълни издутини, които предполагат останки от сгради. Съществува вероятност някои от тях също да са останки от средновековни църкви, в контекста на топонимията на това място – “Манастир Свети Илия”.